74 СУ Гоце Делчев, София

Гоце Делчев – живот и дело

Георги Николов Делче в или Гоце Делчев е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация, национален герой в България и Република Македония.
През 1891г. постъпва във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен само месец преди дипломирането му. В резултат той решава да се бори за свободата на Македония, като за изграждането на революционна организация смята да използва вече изградената образователна мрежа на Българската екзархия. През 1894 година е назначен за учител последователно в Щип и в Банско, където преподава до 1896 година.Роден e в Кукуш през 1872 година в семейството на Никола и Султана Делчеви. Семейството има още трима сина Милан, Димитър и Христо, които също са революционери от ВМОРО. Гоце Делчев завършва българска екзархийска прогимназия в родния си град, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия „Свети Свети Кирил и Методий“, където създава таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.

Революционна дейност

В Щип Гоце Делчев се среща повторно с Дамян Груев, един от основателите на БМОРК, и е привлечен в организацията, на която по-късно става фактически ръководител. През това време организира пограничните пунктове на организацията в Кочериново, Рила, Кюстендил, Дупница и др. и на нелегалните канали към вътрешността на Македония. През лятото на 1896 участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с  Гьорче Петров изработва програмата и устава на Българските Македоно-Одрински революционни комитети, който предвижда изграждането и на демократични основи.

От есента на 1896 той става учител в Банско, където организира голяма част от комитетите в Пиринския край за 2-3 месеца, а след това става задграничен представител на организацията в София. Като такъв участва в заседанията на Върховния македоно-одрински комитет. Същевременно като главен четнически инспектор и с помощта на български офицери създава четническия институт на ВМОРО в Княжество България, който започва да изпраща подготвени четници и войводи във вътрешността на Македония и изиграва основна роля в масовизирането на движението. Полага големи усилия и за снабдяването на организацията с оръжие и пари. Писмо от Гоце Делчев до Никола Малешевски: „Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ. Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть! Ако тая болѣсть не сѫществуваше въ нашитѣ прадѣди, отъ които е наследство и въ насъ нѣмаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскитѣ султани…” Като главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония и Одринска Тракия. Тези региони са разделени на революционни окръзи. През 1902 година заедно с Гьорче Петров участва в изработването нова програма и устав на организацията. Тя вече си поставя за цел привличането и сплотяването „на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност“ и за извоюване на пълна политическа автономия. По това време името на организацията е Тайна македоно-одринска  революционна организация. Въпреки постигнатите успехи в организационното и изграждане Гоце Делчев все още не е убеден, че тя е готова да пристъпи към въоръжено въстание, поради което се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес от 1903, за вдигане на въстание през пролетта на същата година. Заедно с Даме Груев и други революционни дейци успяват да отложат обявяването на въстанието за лятото на 1903 година, както договарят и промяна на предвидената тактика. Така планът за повсеместно и масово въстание се трансформира в партизанска война, т. е. да се обяви главно в планинските и полупланинските райони и в него да вземат участие предимно сформираните за тази цел въоръжени чети.

Убийството на Гоце Делчев

През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста — на железопътната линия Солун — Одрин. В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг четата му попадна в обкръжение в село Баница, Серско. Потерята, командвана от майор Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, през нощта на 3 срещу 4 май блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, но опитът пропада. След еднодневно сражение с превъзхождащата ги потеря Гоце Делчев пада убит. Гибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО. Урната с костите на Гоце Делчев в „Илинденската организация“, останали там до 1946 година.

След като за кратко са изпратени в Сяр и разпознати от местната власт труповете на Гоце Делчев и Димитър Гущанов са погребани в общ гроб в село Баница.[1] Костите на Гоце Делчев са пренесени по време на Първата световна война в България от Михаил Чаков и до 1946 година се пазят в урна в „Илинденската организация“. Междувременно през Междусъюзническата война от 1913 година родния град на Гоце Делчев Кукуш и лобното му място – Баница, са опожарени от гръцката армия, а населението им е прогонено в България.