157 ГИЧЕ Сесар Вайехо, София

Сесар Абрахам Вайехо Мендоса (на испански César Abraham Vallejo Mendoza) е перуански поет, смятан за един от големите новатори в поезията на 20 век.

Сесар Вайехо е роден като последното от единадесет деца в Сантяго де Чуко, отдалечено село в перуанските Анди. Той учи в университета в Трухильо, като на няколко пъти е принуден да прекъсва образованието си и да работи в захарна плантация. През 1915 завършва испанска литература.

След дипломирането си Вайехо се премества в Лима, където води бохемски живот и се запознава с влиятелни леви интелектуалци. Работи като частен учител и редовен преподавател. След като публикува първата си стихосбирка „Los Heraldos Negros“ през 1918, той е сполетян от поредица нещастия. Първо губи работата си, след като отказва да се ожени за жена, с която е имал връзка. По-късно негова любовница умира при несполучлив аборт, към който той я е подтикнал. През 1920 умира майка му, а при завръщането си в Сантяго де Чуко е затворен за 105 дни, заради участие в скандал.

През 1922 Сесар Вайехо публикува нова стихосбирка („Trilce“), но отново е уволнен и през 1923 заминава за Европа. Той живее в Париж до смъртта си през 1938.